Безспорно символ на град Ловеч е Покритият мост. Но всъщност Уста Кольо Фичето по прекрасен начин продължава една вече стара традиция.
Първите сведения за съществуването на покрит мост в Ловеч са от френския пътешественик Ами Буе (1837-1838 г.), който споменава за „...покрит и украсен с дюкянчета каменен мост...“. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи.
По мостовете е имало дюкяни с търговци, но те са имали и важно инфраструктурно значение. По тях са преминавали търговски кервани, войскови части на Османската империя, доставяна е пощата от и до Цариград.
И двата моста неколкократно са били отнасяни или частично разрушавани от реката, след това поправяни от властта или местните жители.
След поредното наводнение през 1872 г. мостът се събаря окончателно. Жителите се обръщат с молба за изграждане на нов мост до Областното управление в Русе, след това до Окръжното в Търново, стигайки до вече доказания архитект и строител Кольо Фичето.
Мостът на Кольо ФичетоСтроежът започва на 2 юли 1874 г. и в него се включват местните жители. Запазвайки местната строителна традиция на покритите мостове, Кольо Фичето построява транспортно съоръжение, много по-издържано в архитектурно и функционално-търговско отношение от предшествениците си.
Мостът е изграден от дърво - дъб за долната конструкция и бук за останалата част. Дължина - 84 м; височина - 7 м; ширина - 10 м. Ширина на пътното платно - 5 м. Изграден е върху 5 каменни колони с по 2 отвора отпред и по 1 отзад, за да намалят съпротивлението на течащата река. Колоните са с размер 4,7 м. на 3,5 м. Покривът е обкован с ламарина и има 28 капандури. В еркерните конструкции по средата са разположени бръснарница и кафене. Разполага с 64 дюкянчета.
Кольо Фичето украсява моста с няколко скулптурни фигури:
Лъв - представляващ България; Двуглав орел - символ на Русия; Женски бюст с плодове - символ на плодородието; Тояга с топуз - символ на подчинението на османската власт.
Скулптурите са отнесени от реката след наводнение през 1897 г.
Мостът е единствената връзка на двата бряга в града. По него преминават пътници и товари към София, Севлиево, Търново, Варна. През 1903 г. се изгражда нов железен мост, за да облекчи движението по Покрития мост.
Освен транспортната си функция, мостът е и търговско-занаятчийско средище. Има 64 дюкянчета, кафене, бръснарница.
Мостът на Кольо Фичето съществува 49 години, през които устоява на наводнения, въстания, войни. През нощта между 2 и 3 август 1925 г. Покритият мост избухва в пламъци. Не е ясна причината за пожара. Съществуват различни версии. Някои сочат към умишлен палеж, заради конкуренция или взимане на застрахователни обезщетения.
Местният народен представител Стефан Никифоров съобщава трагичното събитие в Народното събрание:
„Ловеч загуби своя Покрит мост, най-хубавата картина, останка от древността, еснафът загуби препитанието си.“
Стоманобетонният мостна арх. Стефан ОлековНа 4 август 1925 г. се провежда извънредно заседание на Общинския съвет и се решава да бъде построен временен пешеходен мост и бараки за търговците, пострадали при пожара.
На 5 март 1926 г. се обявява конкурс за проект на новия покрит мост. Печели проектът „Река 8“ на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев и инжинерите Христо Тенекиев и Владимир Димитров. Бъдещият мост е проектиран със стоманобетонова конструкция, 5 каменни колони с отвори за оттичане на водата, покривна конструкция от армирано стъкло, 60 дюкяна и характерната за Кольо Фичето кобилица.
След проведен търг на 12 ноември 1926 г., изграждането на моста е възложено на предприемача Павел Патев.
Строителството върви бавно повече от 2 години. На 16 февруари 1929 г. придошлата река отнася кофража на колоните на новостроящия се мост. В Министерството на благоустройството преразглеждат варианта на архитектите Златев и Коев и решават строежът да продължи по друг по-модерен проект на младия архитект Стефан Олеков. Основните промени са 2 колони без отвори, високи 2,3 м в най-широката част 1,4 м в най-тясната, за оттичане на водата и стесняване на коритото на реката. Дължината на моста е 73 м; височина - 16 м; широчина - 13 м. Широчина на пътното платно - 4,25 м. Тротоарите от двете страни са широки 80 см. Покривната конструкция е от армирано стъкло.
Ловешкият художник Богдана Дочева предлага в средата на моста да се изградят 2 тераси, откриващи панорамен изглед.
Официалното приемане на моста от учредената затова комисия е през май 1931 г.
Оформени са 40 дюкяна, в които се настаняват обущари, сарачи, цървулджии и др.
Изграждането на новия мост се възползва от съвременната тогава технология. Успешно и органично свързва двата бряга на реката и продължава традицията „покрит мост“.
Съвременният мост на арх. Христо ЗлатевМостът на архитект Стефан Олеков запазва вида си 50 години. През 70-те години започва оформянето на Архитектурно-исторически резерват „Вароша“ на територията на едноименния квартал. Целта е да се възстанови самобитната му възрожденска архитектура. Тогава на местното ръководство хрумва идеята за преустройство на Покрития мост, така че да заприлича на този на майстор Кольо Фичето.
Проектът за преустройство на моста е на архитектите Христо Златев и Велко Паланков и инжинер Антон Малеев. Той предвижда поставяне на външна обшивка с дъбови дъски и заменяне на стъкления покрив с двускатен такъв, покрит с медна ламарина. Това решение е критикувано, защото оригиналният мост на архитект Олеков носи белезите на своето време с използваните новаторски средства на 30-те години, и не е имитация на старото.
Преустройството започва на 11 август 1980 г. Мостът става пешеходен. Дължината вече е 82 м. (удължен е с 3 м. откъм кв. "Вароша" и с 6 м. от другата страна); височина - 14,2 м; широчина - 11 м. Широчина на пешеходната част - 5 м. Покривът е двускатен, обкован с медна ламарина и има 26 капандури. Конструкцията на арх. Олеков се запазва. Поставя се външна обвивка от дъбови дъски. Изградени са еркерни конструкции по средата. Вече вместо 40 дюкяна има 10 магазина. Запазени са оригиналните овални стоманобетонни рамки и е поставено подово отопление. Преустроеният Покрит мост е тържествено открит на 9 септември 1982 г.
Последният голям ремонт се прави през есента на 1999 г. по проект „Красива България“. Импрегнира се външната обшивка, освежава се интериорът и се обработва мраморната настилка на подстъпите от двете страни на моста, за да не се подхлъзват минувачите през зимата.
Покритият мост днесПрез 2005 г. Общинският съвет приема решение мостът да бъде оформен като „Улица на занаятите“. Целта е търговците в магазинчетата да предлагат продукти на български народни занаяти. Занаятчиите да демонстрират на живо изработката на техните изделия.
В Покрития мост работят шест занаятчийски работилници – за дърворезба, за кожарски изделия, за изработка на накити и художествени тъкани, за художествено плетиво и за иконопис.
Днес символът на Ловеч представлява романтична пътека, свързваща стария и новия град. Преминавайки през различни перипетии, покритите мостове на Ловеч неизменно се вплитат органично в съдбата на поколения ловчалии.
