ЛОВЕШКА СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ ГРАД ЛОВЕЧ
Крепостта в Ловеч е разположена на десния бряг на р. Осъм върху скалистия хълм „Хисаря“. Тук реката прави голям завой преди да навлезе в равнината. Билото не е равно, а се спуска в три тераси, горните две са заети от крепостта.
Първото заселване на хълма е станало през каменно- медната епоха (V хил. пр. Хр.). Открити са части от жилища, фрагменти от глинени съдове, кремъчни оръдия и златна апликация.
В края на каменно-медната епоха селището на хълма било напуснато. Животът тук прекъсва за продължително време. Археологическите разкопки показват, че през ІІІ-ІІ в. пр. Хр. е съществувало тракийско селище.
Най-ранните материали, произхождащи от крепостта – керамика и монети, са от ІХ-Х в., към което време може да се отнесе и възникването ѝ.
През ХІІ в. срещаме името Ловеч във византийските хроники. Крепостта спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмиряват въстаналите българи, начело с братята Асен и Петър. Три месеца през 1187 г. императорът престоява пред стените на крепостта, която се оказва трудно пристъпна. Така Ловеч се превръща в един от символите на възстановяването на Втората българска държава.
През ХІІІ-ХІV в. старобългарската крепост прераства в цитадела, около която се оформя средновековният град. Военното укрепление станало феодален замък, на най-високата част се издигала Митрополията, а южно от нея нов граждански комплекс. Куполната базилика била преустроена и съградени още шест църкви за нуждите на нейните обитатели. Производствената и занаятчийска част били разположени по склоновете на хълма и покрай реката, където живеело обикновеното население.
Най-големият разцвет на града е от времето, когато Иван Александър е бил ловешки деспот и по-късно български цар. До 30-те години на ХІV в. град Ловеч е център на неговите владения. Неслучайно тук е намерена и най-голямата находка със сребърни монети на Иван Александър с Михаил Асен.
В днешния си вид крепостта е реставрирана през 80-те години на ХХ в. и е един от най-посещаваните туристически обекти в града. На нея по Ваше желание може да видите аудио-визуалното шоу „Звук и светлина“, а сцената в крепостта е привлекателно място за провеждане на концерти, спектакли, събития с национален и международен характер.
РИМСКА КРЕПОСТ „СОСТРА“ СЕЛО ЛОМЕЦ, ГРАД ТРОЯН
„Состра“ е добре запазена римска крайпътна станция и кастел, съществувал в периода II-IV в. по средата на древния път Ескус – Филипополис. „Состра“ се намира на 12 км северно от град Троян. Крепостта е била разрушавана неколкократно през вековете, но днес можете да видите възстановената Източна порта, част от крепостните стени и останки от крайпътната станция.
Римската крайпътна станция и кастел са разположени върху територия, която в Предримската епоха (Ι хил. пр. Хр.) е била населявана от тракийското племе кробизи. Този комплекс е изграден на важен военен път, свързващ градовете Улпия Ескус (с. Гиген, Плевенско) и Филипополис (дн. Пловдив).
Археологически проучвания се провеждат още през 1979 г. под ръководството на проф. Георги Китов. От 2002 г. под ръководството на доц. д-р Иван Христов, заместник- директор на Националния исторически музей и със съдействието на Община Троян и Музея на занаятите, на обекта се извършват проучвателни и възстановителни дейности. Открити са монети, съдове от глина, накити и др. Част от находките са изложени в Музея на занаятите - Троян.
До крепостта има изградени път и паркинг. Наблизо има ЖП и автобусна спирки. Посещението на обекта е безплатно.
СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ „ХОТАЛИЧ“ ГРАД СЕВЛИЕВО
На 4 км северозападно от Севлиево се издигат руините на средновековния град – крепост Хоталич, разположен върху площ от 60 декара. Още през V век Византийската империя, оценявайки стратегическото място над пролома на река Росица, построява здрава крепост. На същото място през Х век започва строителството на голяма българска твърдина, която да отбранява подстъпите към старопланинските проходи. Хоталич става един от големите градове в средновековна България.
През 1979 година започват археологическите разкопки на терена. Под пластовете пръст се появяват каменни постройки. Започват и проучванията на крепостта над средновековния град, където се разкриват висока кула и две успоредни крепостни стени, едната от които се датира от времето на ранно византийския период, а втората от IX-X век, с два входа от изток и запад.
Хоталич е типичен български средновековен град. Разделен е на крепост, силно укрепена и непрестъпна и долен град, разположен на площ от около 45 декара, разделени на четири подградия, с три църкви, със собствени укрепления и входове. Досега са разкрити 86 добре запазени каменни жилища, работилници, църкви и некрополи, както и над 900 експоната, свързани с местния бит, търговия и изкуство. Над източния и западния вход на цитаделата са се издигали отбранителни кули, които осигурявали защита във всички посоки. На най-високото място на крепостта се намира масивна жилищно-отбранителна кула. В непосредствена близост е разположена двуетажна сграда, в която се предполага, че е живяло болярското семейство. Западно от нея е разкрита малка еднокорабна църква, която обслужвала близките на управителя. В хода на археологическите разкопки са открити пещи за топене на метал, за битова и строителна керамика, оръжейни и ковашки работилници. През 1993 година е намерено съкровище от 2944 медни монети, сечени в Константинопол през XII век.
В Историческия музей в Севлиево са експонирани красиви накити, оръжия, монети и много други предмети, открити по време на археологическите проучвания на средновековния град. През 1994 г. ранновизантийската и средновековна крепост е обявене за паметник на културата с национално значение.
Хоталич е един от най-добре консервираните и експонирани археогически обекти в България. Днес до средновековния град се достига по добре поддържан път. За превръщането му в притегателен туристически обект е извършена реставрация и консервация на средновековната крепостна кула, източната, западната, и северната порти и църквите. За онагледяване бита на жителите на Хоталич са реконструирани три средновековни къщи и е изграден посетителски център с експозиция на предмети, намерени при разкопките.
