ДЕВЕТАШКА ПЕЩЕРА СЕЛО ДЕВЕТАКИ, ГРАД ЛОВЕЧ
Намира се на 18 км североизточно от Ловеч, на десния бряг на р. Осъм. Пещерата е една от най-големите в Европа и буди възхищение със своите мащаби и природни дадености. Общата дължина е 2442 м, общата площ е 20 400 м2, височина - 60 м.
Добрите условия за живот в пещерата привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Археологическите разкопки свидетелстват, че тя е заселена още през средния палеолит (70 хил. г. пр. Хр.). Културните пластове доказват, че е обитавана и през следващите исторически епохи.
Тук е открит фрагмент от паница със запазено изображение на свастика, което е едно от най-ранните рисувани изображения на знака в Европа.
Освен с археологически находки пещерата е известна и с биологичното си многообразие. Тук обитават 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници и 9 вида прилепи.
Светлата част на пещерата е достъпна за посещения целогодишно. Забранен е достъпът до водната галерия в периода 1 ноември - 1 април и в сухата галерия 25 май - 31 юли, поради размножителния период на прилепите.
От 2014 г. Деветашката пещера е част от движението „Опознай България - 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз.
ПЕЩЕРА „ПРОХОДНА“ СЕЛО КАРЛУКОВО, ГРАД ЛУКОВИТ
Пещерата е една от най-известните в България, обявена за природна забележителност през 1962 г. Тук е най-дългият пещерен тунел в страната - 365 м и височина на входовете 56 м. Вследствие на ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „Окната“ или „Очите на Бога“ - две почти еднакви по големина дупки с формата на очи. Това дава и уникалния облик на пещерата.
В дълбока древност пещерата е била важен окултен обект за местните, където са се извършвали ритуали. На пролетното равноденствие (21 март) се е извършвал ритуал за плодородие. В този ден вътрешността на пещерата е огрявана под специфичен ъгъл.
Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.
МУЗЕЙНА СБИРКА „АТАНАС И ВАСИЛ АТАНАСОВИ“ ГРАД ЛОВЕЧ
Открита е в специално реконструирана и обновена сграда през 2008 г. Наименувана е по волята на доц. Васил Атанасов, който дарява цялата си колекция от минерали и минерални суровини. Събирана е в продължение на 40 години от България и света.
В сбирката са обособени три части:
Зала „Природа”
Показва 1360 образци на минерали и минерални суровини: кристали, самородни елементи, рудни и нерудни скъпоценни и полускъпоценни камъни. Разположени са в три последователни зали.
Зала „Техника”
Показва част от колекцията радиоапарати, събирана от Кирил Петров. Откупена е от музея. Посетителите могат да видят познатите марки -„Телефункен”, „Блаупункт”, „Саба”, „Сименс”, „Лоренц”, „Филипс” и най-стария батериен приемник „Льове”. Специално място имат българските марки „Херц”, „Юнион” и „Адмирал”. Представени са първите български учебни помагала за радиолюбители.
Зала „Археология”
Показва част от оригинален стратиграфски профил от Деветашката пещера, археологически находки от нея и възстановка на елементи от интериора на праисторическо жилище.