Разположено в полите на централен Предбалкан, на около 20 км югоизточно от Ловеч, встрани от пътя за гр. Априлци, при надморска височина от 700 м., заобиколено от високи ридове, вековни букови гори и просторни поляни, притежаващо богата история и невероятна природа, отдалечено от урбанизираната среда и динамиката на съвременния градски живот, с. Старо Стефаново представлява своеобразен оазис за всички любители красивото, тишината и спокойствието. На 27 октомври 1982 г. Старо Стефаново е обявено за Архитектурен резерват и за паметници на културата са определени 96 обекта - възстановени къщи, строени в началото и средата на XIX век с типичната за старопланинския район архитектура.. Всичко това предопределя нова насока за развитие на селото - а именно развитието на културно-познавателния и селски туризъм в автентична атмосфера от времето на Възраждането. От както е обявено за архитектурен резерват, селото се превръща и в снимачна площадка на някой любими български филми, а местното население активно участва чрез реквизит и статично участие.
В селото са снимани филмите: "История на влакното" - 60-те години; "Антракт" с Петър Слабаков 1987г.; "Юдино желязо" - 1989г.; "Панчо и талъсъмите" - 1990г.; "Кладеницът" - 1991 г.; "Хайка за вълци" - 2000 г.; "Отвъд чертата" - 2003 г.; "На границата"- 2014/2015 г.; "Моторът" - 201 6г. и "Охлюви" - 2017 г.
Сред тукашните забележителности е изграден с подръчни средства малък параклис на св. Николай, където до скоро е растял "Старият Дъб" - 1300 г. цер от род Дъб, който изгаря от гръмотевична мълния.
През 1978 г. за паметник на културата е обявена църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в периода 1880 – 1882 г. в двора на Иванаки Йонков – Кюркчията. Сама по себе си представлява един архитектурен шедьовър в църковното строителство през XIX в. - кръстокуполна трикорабна базилика с просторен, широк нартекс и масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Църковният празник е на 8 септември, когато в селото се прави и събор.
В двора на църквата по стар български обичай е построено през 1906 г. училището "Стефан Пашев", затворило отдавна врати, но на времето е било едно от най-големите средношколски училища в региона и е събирало децата не само от селото, но и на съседните махали и колиби.
В непосредствена близост до църквата може да видите паметник на загиналите по бойните полета на войните за национално обединение жители от с. Стефаново, както и отдавна замлъкнало оръдие "ЗИС 3" - 76,2 мм. от Втората световна война.
Не пропускайте да видите строените от ловешкия майстор Марин Христов: Селската чешма от 1830 г., дар на селото от местния управител Хаджи Ибрям, поддържана и преустроена през 1933 г., пазена и съхранявана от местното население, както и Поповото мостче от 1836 г. И двата обекта са в списъка с паметниците на културата и са под закрила на закона.
Атракция за туристите са и традиционните открити пещи, построени непосредствено до двуетажните жилища. Неповторимата атмосфера допълват калдъръмената настилка на улиците, подпорните и оградните каменни зидове от суха зидария, външните стълби, водещи до чардаците, кепенците по прозорците и покритите с каменни плочи покриви.
В землището има открити две тракийски селищни могили и останки от римска крепост, а североизточно е минавал и стар византийски път. През последните 20 години селото се превърна в снимачна площадка на някой любими български филми, а местното население активно участва чрез реквизит и статично участие. Сгушено в пазвите на Предбалкана, при 650 - 700 м. надморска височина, заобиколено от вековни букови и борови гори и просторни поляни, Старо Стефаново притежава специфичен микроклимат на територията му извират около 50 чешми и кладенци, богато е разнообразието от билки, гъби и овошки. Районът е екологично чист. Съхранената до днес атмосфера на Възраждането и удивителната природа правят Старо Стефаново дивно кътче за отдих и туризъм.
