Средновековна крепост

Средновековната крепост е един от най-посещаваните туристически обекти в града. На нея по Ваше желание може да  видите аудио-визуалното шоу „Звук и светлина“, а сцената в крепостта е привлекателно място за провеждане на  концерти и спектакли.
По проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в община Ловеч” се създава покрито пространство за    интерпретации на ритуали в очертанията на базиликата.
Крепостта разполага с най-съвременната техника за аудио-визуални спектакли. 
Работно време:
Адрес: ул. "Мадара" 1, кв. "Вароша".
Работно време: всеки ден от 9:00 до 20:00 ч.
Цена на билет за вход:
Граждани – 4,00 лв.;
Групови посещения на граждани над 15 лица – 2,00 лв.;
Ученици, студенти и пенсионери – 2,00 лв.;
Групови посещения на ученици, студенти и пенсионери над 15 лица – 1,00 лв.;
Пакетен билет за семейство с деца от 7 до 18-годишна възраст – 6,00 лв.
 

         Безплатни посещения:

         Деца до 6 годишна възраст;
         Деца и възрастни в неравностойно положение;Средновековна крепост
         Организирани групи на ученици от община Ловеч;
         Служители в музеи и галерии срещу служебна карта;
         Гости на община Ловеч;
         Дарители на РИМ – Ловеч;
         Почетни и Заслужили граждани на Ловеч;
         На 19 февруари – за музей „Васил Левски“ и Къкринско ханче;
         На 18 юли – за музей „Васил Левски“;
         На 16 май – Нощ на музеите от 18:00 до 24:00 часа.
         Беседи:
         На български – 5,00 лв.;
         С преводач – 10,00 лв.;
         За заснемане:
         Комерсиално – с фотоапарат – 50,00 лв.;
         Комерсиално – с видеокамера – 150,00 лв.;
         Годишна абонаментна карта за граждани на община Ловеч за вход в обект „Ловешка крепост“ – 10,00 лв.
         Вечерен аудио-визуален спектакъл на Ловешка средновековна крепост, по предварителна заявка:
         Цена за група до 15 посетители – 25,00 лв.;
         Цена за група над 15 посетители – 25,00 лв. и по 1,00лв. за всеки следващ посетител над петнадесетте.
         Телефони за заявки – 068 670014; 068 603890

Средновековната крепост е паметник с национално значение, обявена с разпореждане на МС №364/24.09.1968 г. за музеен и туристически резерват. Ловешката крепост е разположена върху двете тераси на скалистия, но живописен хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч.
Първото заселване на хълма е станало през каменно-медната епоха. Открити са части от жилища, фрагменти от глинени съдове и една златна апликация. Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско селище – разкрити са части от жилище, изградено от камък и глина, множество фрагменти от сива тракийска керамика, както и дръжка от родоска амфора с печат. По време на римските завоевания в началото на І в., селището е преместено в равнинната част на града. Но когато започват нашествията на “варварските” племена в средата на ІІІ в., то е изнесено на хълма поради естествените условия за защита. Просъществува и през V-VІІ век (ранновизантийката епоха). Вероятно след разрушаване на селището от ранновизантийската епоха за известно време хълмът запустява. 
Най-ранните материали произхождащи от крепостта и преди всичко битовата керамика и монетите, са от ІХ-Х в. В българската история името Ловеч се среща главно във връзка със събития, станали от ХІ в. насам. Първото споменаване на крепостта е свързано с нахлуването на печенегите в българските земи и военните действия на Византия срещу тях. 
През ХІІ в. отново срещаме името Ловеч във византийските хроники /Никита Хониат/. Именно Ловеч е градът, който спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмирят въстаналите българи. Така през 1187 г. Ловеч се превръща в един от символите на възстановяването на Втората българска държава. 
Крепостта Ловеч заема горните две тераси на хълма Хисаря, а производствената част на града, както и жилищните квартали били разположени по долната (трета) тераса, по склоновете на хълма и покрай реката. Освен естествената защита, която крепостта получавала от високите, стръмни склонове на хълма и от реката, тя имала и допълнителна здрава каменна стена, следваща конфигурацията на терена. 
Разкрити са останките на седем църкви, представители на три различни архитектурни типа. Най-ранна и с най-големи размери е църквата, разположена на най-високата част на хълма, издигната в периода V-VІ в. Тя е от типа на куполните базилики и е с много рядък и интересен план. На Балканите са известни само още две такива църкви – Кехрие джамия в Константинопол и “Успение” в Никея. Другите разкрити на крепостта църкви са еднокорабни, с притвор и засводен наос. Към еднокорабните църкви с купол, без свободни подпори и притвор от запад, каквито са били «Боянската църква» и църквата «Св. Петър и Павел» в Никопол, е принадлежала църквата долепена до портата.
По време на разкопките са открити голямо количество накити, предмети на бита, оръдия на труда, керамика. Особено внимание заслужават двете колективни находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър и сина му Михаил. Едната се състои от 16 монети поставени в гърне, а втората от 1 430 монети в стомна.
Архитектурните останки и находките показват, че материалната култура на Ловеч в своето развитие е следвала в общи линии тенденциите в развитието на българската средновековна култура. 

Средновековна крепостСредновековна крепостСредновековна крепост