Ловеч

Ловеч е един от най-старите градове в България. Територията и околностите му са били обитавани още в дълбока древност, предпоставка за което е благоприятното географско положение между планината и равнината. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – траките, през ІV–ІІІ век пр.н.е.
Старият град възниква върху развалините на тракийското селище Мелта, което е играло ролята на разменна пътна станция. По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те създават римска станция и наричат града Президиум. Тя има голямо стратегическо значение по един от главните римски пътища - “Виа Траяна”.
През средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Първото споменаване  за Ловешката крепост в нашата история се среща във времето на печенежките нахлувания в Северна България - средата на XI век. По време на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г. тя твърдо  отбранява подстъпите към българската столица Търново. През 1187 г. византийският император Исак II Ангел след тримесечна неуспешна обсада на Ловешката крепост е принуден да сключи примирие, с което Византия признава независимостта на България.
С него се поставят основите на Втората българска държава. Възловото положение на Ловеч спомага за неговото икономическо издигане.
През първата половина на XIV век Ловеч и земите около него са феодално владение на деспот Иван Александър, бъдещият български цар (1331-1371 г.) и неговия син Михаил-Асен. Ловеч е център на важно деспотство с просветен владетел и покровител на българската ръкописна книжнина.
Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско робство - едва през 1446 г., но и тогава запазва значителни права- да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града.  Към края на XVI век по повод участието на ловчалии в подготовката на Търновското въстание привилегиите, които града е имал са отнети. По същото време цялата долина на река Осъм се колонизира от турците. За около 50 години градът запада. 
След затварянето на проливите през средата на XVII век центърът на икономическия живот в България се премества към Пловдив. Ловеч отново се превръща в център, свързващ южната и северната част на България. Възникват голям брой ханове и гостилници. Развиват се и занаятите, които обслужват преминаващите кервани. Възражда се търговията, която от своя страна стимулира занаятчийството. Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен). 
През 1874 г. възрожденският майстор Колю Фичето изгражда единствения на Балканите покрит мост, който е преустроен през 1931 г. и до днес е един от символите на града. През 1981-1982 г. е извършена реконструкция на съществуващото съоръжение и то придобива днешния си вид.
През годините градът се развива освен като търговски, и като важен просветен и духовен център. Ловчалии вземат дейно участие в борбите за независима българска църква. В началото на 70-те години Апостолът на българската свобода Васил Левски, изграждайки основите на Вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича “Временно правителство на България”.
В настоящи дни Ловеч е административен и икономически център на област. Наследил е славни традиции от близкото минало, като производството на първите български самолети, леки автомобили, мотоциклети и велосипеди от дружество „Балкан“ основано 1941 г.
В съвременната история на Ловеч не може да се пропусне името на Георги Иванов. На 10 април 1979 г. в околоземна орбита е изведен космическият кораб „Союз 33“, пилотиран от международен екипаж- командир Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Преминал през сложни условия, полетът е дал възможност за задълбочен анализ на действащата космическа техника и нейното усъвършенстване.
Първият български космонавт е наш съгражданин- роден, учил и отраснал в Ловеч. Генерал-лейтенант Георги Иванов е удостоен с титлата „Почетен гражданин на Ловеч „ на 29 април 1979 г.

ЛовечЛовеч