Вароша

В архитектурно-историческият резерват (АИР) „Вароша”, обявен за архитектурен и исторически резерват, е включена цялата стара градска част по десния бряг на река Осъм, оформена в епохата на Българското Възраждане.
АИР „Вароша” е създаден с разпореждане №364/24.09.1968 г. на Министерски съвет. С наредба №10/1978 г. за запазване и застрояване на АИР „Вароша” гр. Ловеч, Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство урежда въпросите относно застроителния и регулационния плана на резервата, както и реда за управлението му (ДВ бр.73/1978 г.). С последните промени по Закона за културното наследство Ловешката средновековна крепост и кв. „Вароша“ са обявени за археологически резерват (чл. 50, ал. 3 – ДВ, бр. 54 от 2011 г. приложение към ЗКН).
В резервата са включени над 200 историческите и архитектурни паметници на културата от национално и местно значение. Възрожденските къщи са строени предимно през 70-те години на ХІХ в. Характерното за тях е, че почти всички са двукатни, с тежки дървени порти. Лицата на къщите обикновено са обърнати към двора. Приземния етаж е изграден с каменен зид с пезули за проветряване и отбрана. Над него е жилищния етаж с чардак или кьошк. Къщата е с каменната ограда с височина до 2 м. и масивна дъбова порта. Работилницата и магазина на собственика се разполагат извън къщата, на градската чаршия, чието естествено продължение е Покритият мост. Уличките са малки, тесни и калдаръмени и понякога водят до сляпа уличка или дувар. Дворовете са обикновено на няколко нива, засадени с бръшлян и здравец.
В резервата се намира и Етнографският комплекс, състоящ се от две възрожденски къщи. Една от къщите е построена през първата половина на деветнадесети век. В нея е подредена експозиция представяща уредбата на заможно търговско семейство. Другата къща е построена през 1835 година, като в нея са показани бита и културата на местната интелигенция през тридесетте и четиридесетте години на миналия век.
Други по-интересни обекти в Архитектурно-историческия резерват „Вароша“ са: музеят „Васил Левски”, църквите „Св. Неделя” и „Успение Богородично”, Владишкия конак, Старата градска баня „Дели Хамам“, родните къщи на Тодор Кирков, Христо Цонев Латинеца, Михаил Минев, Никола Цвятков, Пано Агопа, Васил Генов-Чешмето, Мария Сиркова и др. В чертите на резервата са Ловешка средновековна крепост, Паметника на Васил Левски, сградата на старото училище Йосиф I Български, в която е написан химнът "Върви, народе възродени", Покрития мост, Паметник на Тодор Кирков, Парк Стратеш, Белия паметник, Черния паметник, Алея Баш бунар, Художествена галерия, Ловешки зоопарк и др.
Границите на резервата, определени с Наредба №10/1978 г. са: север и запад – започват от пресечката на улицата, водеща за гробищата с ул. „Кубрат”, продължава по източния бряг на р. Осъм, включва Покрития мост и стига до парцел с пл.№ 2807; оттам на изток продължава до ул. „В. Левски” до пресечката й с ул. „Преспа”, след това по ул. „Преспа” до пресечката й с ул. „Мадара”, по ул. „Мадара” до пресечката й със „стария римски път”, на 500 м. до пресичането му с далекопровода, от там на протежение 1000 м. следва трасето на далекопровода право на север до пресичането му с обслужващия път на парк „Стратеш”, продължава на изток по пътя за парк „Стратеш” до пресичането му с пътя за вилата на „Горско стопанство” и други вили, от там по права линия на североизток пресича новия път за гр. Севлиево при водопровода от „Липака” , продължава по шосето до Ловеч на 100 м. след паметника на „Руския воин”, следва в северозападна посока по дълбокото дере до ДИП „Велур”, като включва част от парка,  гробищата и Алеята на Българо-руската и Българо-съветската дружба, минава южно от ДИП „Велур” до пресичането с ул. ”Кубрат” на брега на р. Осъм.

ВарошаВароша